Клинично и практично ръководство за жените, на които са казвали да „се отпуснат“ или да понасят болката

Болката по време на секс никога не е нещо, което просто да приемем

Диспареунията е термин, използван за описание на генитопелвична болка, провокирана от сексуална активност. Тя е сексуален проблем – диагноза, която заслужава лечение. Въпреки това огромен брой жени никога не им е казвано това. Съветват ги да използват повече лубрикант, да се отпуснат, да изпият чаша вино – и когато нищо от това не проработи, те тихо спират да правят секс и не споменават повече темата.

Разпространението на диспареунията в САЩ е приблизително 10–20%. СЗО съобщава за глобална честота на болезнен полов акт между 8% и 21.1%. При перименопаузалните и постменопаузалните жени цифрата е значително по-висока.

Видове болка: локализацията казва всичко

Входна (повърхностна) диспареуния – болка при или малко вътре в отвора на влагалището – се свързва най-често с генитоуринарния синдром на менопаузата (GSM), вулводиния, недостатъчна лубрикация или дисфункция на тазовото дъно. Пациентките с болка при влагалищен вход може да имат атрофия, недостатъчна лубрикация, дисфункция на тазовото дъно, вагинит, вулводиния или вагинизъм.

Дълбоката диспареуния – болка, усещана вътрешно, в таза или долния корем при по-дълбока пенетрация – се свързва по-често с ендометриоза, фиброми, овариални кисти, тазово-възпалителна болест или структурни аномалии.

Вагинизмът заслужава отделно споменаване. Вагинизмът представлява неволево свиване на мускулите на тазовото дъно при опит за влагалищна пенетрация. Вторичният вагинизъм се появява когато пациентката преди е имала безболезнена пенетрация, но сега съобщава за болка. Вторичният вагинизъм може да се развие като пряка последица от нелекувана диспареуния – тялото се научава да се защитава от очаквана болка, създавайки самоподдържащ се цикъл.

Връзката менопауза – болка

Диспареунията и сексуалната болка са кардинални симптоми на GSM, наред с намален или забавен оргазъм, намалена възбуда и лубрикация и вторично намалено сексуално желание. GSM може да доведе до реактивен хипертонус на тазовото дъно и вагинизъм.

Тази каскада е важно да се разбере ясно: лишените от естроген влагалищни тъкани стават тънки, сухи и по-малко еластични. Пенетрацията, която преди е била удобна, става болезнена. В отговор, тазовото дъно може да развие защитен хипертонус – хронично напрягане за защита от очаквана болка. Тази стегнатост сама по себе си се превръща в допълнителна причина за болка. Прекъсването на цикъла изисква едновременно лечение на двата аспекта.

Лечения с доказана ефективност

Местният вагинален естроген е основното лечение за GSM-свързана диспареуния. Той възстановява здравето, еластичността и влажността на тъканите с минимална системна абсорбция.

Вагиналният DHEA (прастерон) и оспемифен предлагат алтернативи за жени, които не могат или предпочитат да не използват вагинален естроген.

Физиотерапията на тазовото дъно е от съществено значение при всяка диспареуния, включваща тазовото дъно. Обученият физиотерапевт може да идентифицира дали тазовото дъно е слабо, хипертонично или лошо координирано и да осигури целенасочено лечение.

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) адресира цикъла страх–избягване и психологическите измерения на хроничната болка. Успешното мултидисциплинарно лечение на вагинизма може да включва когнитивно-поведенческа терапия, психотерапия, сексуално консултиране, вагинални лубриканти и последователна терапия с вагинални дилататори.

Преди следващото посещение при лекар

Болката по време на секс не е нещо, което сте причинили. Не е релационен проблем, маскиран като физически. Не е нещо, което трябва да понасяте. Тя е медицинско състояние с установими причини и ефективни лечения – и заслужавате то да бъде правилно оценено и адресирано.

За още полезни статии и експертни насоки, разгледайте Womeno APP – вашият личен дигитален помощник в пътя през хормоналния преход. Изтеглете приложението от ТУК.

Източници: Jorge CH et al. Pelvic floor muscle training as treatment for female sexual dysfunction: a systematic review and meta-analysis. American Journal of Obstetrics and Gynecology. 2024;231(1):51–66. doi:10.1016/j.ajog.2024.01.006; Faucher S et al. Investigating the role of the pelvic floor muscles in sexual function and sexual response: a systematic review and meta-analysis. Journal of Sexual Medicine. 2024;21(3):217–239.; Pruccoli J et al. Female Orgasmic Disorder: How Far We Have [Not] Come? International Urogynecology Journal. 2025. doi:10.1007/s00192-025-06206-x; Nappi RE et al. GSM: Recommendations from the 5th ICSM 2024. Sexual Medicine Reviews. 2026;14(1). doi:10.1093/smr/qeaf055; Chubak B. Dyspareunia: From Concept to Care. AUA News. April 2024. auanews.net; Iglesias-Rios L et al. Evaluation and Treatment of Female Sexual Pain: A Clinical Review. PMC5969816. 2018.; Danan ER et al. Dyspareunia in Women. American Family Physician. 2021;103(10):597–604.; Mertens HJ et al. The Relationship Between Pelvic Floor Function and Sexual Function in Perimenopausal Women. PMC8766258. 2022.; Vidal A et al. Female Sexual Function and Pelvic Floor Muscle Training: A Narrative Review. PMC12247012. 2025.; Allen RE et al. Effects of age, menopause, and comorbidities on neurological function of the female genitalia. International Journal of Impotence Research. 2004. doi:10.1038/sj.ijir.3901230; Mües HM et al. Too stressed for sex? Associations between stress and sex in daily life. Psychoneuroendocrinology. 2025. doi:10.1016/j.psyneuen.2024.106045; Sbarra DA, Coan JA. Bidirectional associations between daily subjective stress and sexual desire, arousal, and activity. Annals of Behavioral Medicine. 2025. doi:10.1093/abm/kaaf007; Hamilton LD et al. Cortisol, Sexual Arousal, and Affect in Response to Sexual Stimuli. Journal of Sexual Medicine. 2008.; Rodríguez-Nieto G et al. The modulatory role of cortisol in the regulation of sexual arousal. Frontiers in Behavioral Neuroscience. 2020;14:552567. Image by freepik