Най-значимият дългосрочен здравен риск в този период – какво се променя, защо има значение и какъв е цялостният научно обоснован подход за защита.

Здравният риск, който засенчва всички останали

Жените в перименопауза и менопауза се тревожат за горещи вълни, качване на тегло и костна плътност. Много по-рядко се тревожат за сърдечните заболявания – въпреки че сърдечно-съдовите заболявания са, с огромна преднина, водещата причина за смърт при жените и рискът, който се променя най-драматично по време на менопаузалния преход.

Рискът от сърдечно-съдови заболявания се увеличава значително през петото десетилетие от живота на жената, съвпадайки с настъпването на менопаузата и появявайки се приблизително 10 години по-късно, отколкото при мъжете. Епидемиологичните изследвания показват, че честотата на сърдечно-съдовите заболявания при жени преди менопауза е по-ниска отколкото при мъжете, а след менопауза става значително по-висока дори в сравнение с мъже на същата възраст.

Този специфичен за пола преход – от сърдечно-съдова защита към сърдечно-съдова уязвимост – не е просто последица от стареенето. Той е механистично свързан с хормоналните промени при менопаузата и се дължи на загубата на комплексните защитни ефекти на естрогена върху сърдечно-съдовата система. И това не е история само за напреднала възраст: основите на тези рискове се поставят още по време на самата перименопауза – години преди последната менструация.

Тази статия обяснява цялостната картина: механизмите, чрез които естрогенът защитава сърцето, промените в сърдечно-съдовата система по време на перименопауза и менопауза, доказателствата за хормоналната терапия и „хипотезата за времето“, както и пълната научно обоснована стратегия за превенция чрез начин на живот и медицина.

Част 1: Естрогенът като защитник на сърдечно-съдовата система

Широкият спектър от сърдечно-съдови ефекти на естрогена

Защитната роля на естрогена върху сърдечно-съдовото здраве е един от най-добре документираните факти в кардиологията. Неговите механизми са многобройни, действат едновременно и засягат всяко ниво на сърдечно-съдовата система.

Функция на ендотела и вазодилатация

Ендотелът – едноклетъчният слой, покриващ всеки кръвоносен съд – е основното място на действие на естрогена в сърдечно-съдовата система. Естрогенът стимулира производството на азотен оксид (NO) чрез директна активация на ендотелната NO-синтаза (eNOS). Азотният оксид е най-мощният естествен вазодилататор: той отпуска гладката мускулатура на съдовете, понижава кръвното налягане, потиска слепването на тромбоцитите и предотвратява прилепването на възпалителни клетки към стената на съда.

Перименопаузата е ключов период за определяне на дългосрочното сърдечно-съдово здраве, като още тогава се наблюдават ранни признаци на ендотелна дисфункция.

Поддържане на липидния профил

Естрогенът активно поддържа липидния профил в кардиопротективна посока:

• повишава HDL („добрия“ холестерол),
• понижава LDL („лошия“ холестерол),
• намалява липопротеин(a) – независим и силен рисков фактор,
• намалява триглицеридите.

Когато нивата на естроген спаднат, този благоприятен профил се обръща: общият холестерол се повишава, LDL се увеличава, HDL намалява, а триглицеридите се покачват – понякога драматично.

Противовъзпалителни ефекти

Естрогенът директно потиска производството на провъзпалителни цитокини (IL-6, IL-1β, TNF-α) и намалява C-реактивния протеин – най-широко използвания клиничен маркер за системно възпаление и сърдечно-съдов риск.

Когато естрогенът намалее, нискостепенното системно възпаление се повишава и създава среда, благоприятстваща атеросклерозата – характерна за постменопаузата.

Артериална ригидност и кръвно налягане

Естрогенът поддържа еластичността на артериалната стена – способността ѝ да се разширява и свива с всеки сърдечен удар. Когато нивата му спаднат:

• артериалната ригидност се увеличава,
• скоростта на пулсовата вълна нараства,
• систоличното кръвно налягане се повишава.

Кръвното налягане се покачва осезаемо през перименопаузата – не просто заради стареенето, а заради загубата на вазодилататорните и противовъзпалителни ефекти на естрогена.

Структура на сърцето

Естрогеновите рецептори присъстват и в кардиомиоцитите (клетките на сърдечния мускул), където влияят върху:

• хипертрофията на сърцето,
• оксидативния стрес,
• функцията на миокарда.

Дефицитът на естроген се свързва и с увеличено натрупване на мазнини около сърцето (паракардиална мастна тъкан), които са особено вредни поради близостта си до миокарда и отделянето на възпалителни цитокини.

Какво се променя по време на перименопаузата – още преди менопаузата

Едно от най-важните открития в съвременните изследвания е кога започва натрупването на риска. Перименопаузата – годините на хормонални колебания преди последната менструация – е периодът, в който се появяват първите сърдечно-съдови промени.

Спадът на естрогена по време на менопаузалния преход предизвиква неблагоприятни метаболитни промени, които увеличават риска от:

• дислипидемия,
• затлъстяване,
• инсулинова резистентност,
• атерогенеза,
• диабет,
• хипертония,
• инсулт.

Изследванията показват, че още в перименопаузата жените имат ранни признаци на:

• хипертония,
• оксидативен стрес,
• ендотелна дисфункция,

което ги прави по-уязвими към бъдещи сърдечно-съдови заболявания.

Липидният преход: ясен пример

Промените в липидния профил по време на перименопаузата ясно показват колко бързо се променя сърдечно-съдовият риск.

В репродуктивните години жените обикновено имат:

• по-висок HDL,
• по-нисък LDL,

в сравнение с мъже на същата възраст.

След спада на естрогена:

• LDL се повишава средно с 10–15%,
• HDL намалява с 5–10%,
• триглицеридите се увеличават с 15–20% през първите 3–5 години след менопаузата.

Това не са малки промени – те представляват атерогенен преход, сравним с десетилетия натрупване на риск при мъжете, но компресиран в рамките на няколко години.

Горещите вълни като сърдечно-съдов сигнал

Едно от най-важните скорошни открития е връзката между вазомоторните симптоми (горещи вълни и нощно изпотяване) и сърдечно-съдовия риск. Това не е просто съвпадение във времето – има ясен механизъм.

Честите и тежки горещи вълни се свързват с неблагоприятни промени в биомаркерите за сърдечно-съдово здраве, включително:

• субклинична атеросклероза,
• възпалителни маркери,
• ендотелна функция.

Това предполага, че вазомоторните симптоми са маркер за съдова уязвимост – същата среда с дефицит на естроген, която причинява горещи вълни, ускорява и атеросклерозата.

Анализ от 2025 г., публикуван в JAMA Internal Medicine, потвърждава, че менопаузалната хормонална терапия (MHT) е неутрална по отношение на сърдечния риск при по-млади симптоматични жени. Тоест правилното лечение на вазомоторните симптоми не влошава сърдечно-съдовите резултати.

Част 2: WHI, хипотезата за времето и какво показват доказателствата днес

Women’s Health Initiative (WHI) – какво всъщност показа и какво НЕ показа

Нито един разговор за сърдечно-съдовото здраве по време на менопаузата не може да започне без проучването WHI (Women’s Health Initiative) – изследването, което фундаментално промени предписването на хормонална терапия за две десетилетия и чието погрешно тълкуване продължава да вреди на жените и днес.

WHI включва жени след менопауза със средна възраст 63 години – повече от десетилетие след настъпване на менопаузата, като много от тях вече са имали сърдечно-съдови заболявания или рискови фактори.

Групата, приемаща комбинирана терапия с естроген и прогестин (орални конюгирани естрогени + синтетичен медроксипрогестерон ацетат), е прекратена през 2002 г., след като ранните данни показват повишен риск от рак на гърдата и сърдечно-съдови събития.

Медийната и клиничната реакция е почти пълно изоставяне на хормоналната терапия – включително при жени в перименопауза и ранна менопауза, за които резултатите от WHI изобщо не са били приложими.

Съвременните доказателства показват, че сърдечно-съдовите резултати варират значително според:

• формата на терапията,
• начина на приложение,
• момента на започване,
• индивидуалните характеристики на пациента.

Хипотезата за времето – основната клинична концепция

Разрешението на противоречието между резултатите на WHI („вреда“) и предишните наблюдения и биологични данни („полза“) е т.нар. „хипотеза за времето“.

Анализите на WHI според възрастта показват, че абсолютният риск от нежелани събития след започване на хормонална терапия е значително по-нисък при жени на 50–59 години и при тези, започнали терапия в рамките на 10 години след менопаузата.

Проучването ELITE (Early versus Late Intervention Trial with Estradiol) предоставя убедителни доказателства:

• жени, започнали трансдермален естрадиол до 6 години след менопаузата, показват значително по-бавна прогресия на атеросклерозата,
• жени, започнали 10+ години след менопаузата, не показват полза.

Клиничният извод е ясен и вече залегнал в препоръките на American Heart Association, The Menopause Society и British Menopause Society:

Когато се започне рано – преди 60-годишна възраст или в рамките на 10 години след последната менструация – съвременната Хормонално Заместителна Терапия (ХЗТ) не увеличава сърдечно-съдовия риск за повечето здрави жени и може дори да го намали.

Когато се започне късно (повече от 10 години след менопаузата или при установено сърдечно-съдово заболяване), съотношението полза/риск става неблагоприятно.

Съвременните изследвания потвърждават, че ХЗТ не увеличава риска от сърдечни заболявания при повечето здрави жени под 60 години или в рамките на 10 години след менопаузата.

Когато се започне рано, ХЗТ може да намали сърдечно-съдовия риск с 30–50% чрез:

• подобряване на еластичността на кръвоносните съдове,
• намаляване на възпалението,
• понижаване на липопротеин(a).

Разликата между формите и начина на приложение – защо трансдермалният вариант е предпочитан

Не всички форми на хормонална терапия са еднакви от сърдечно-съдова гледна точка.

Орален естроген

Оралният естроген преминава през черния дроб („first-pass metabolism“), което стимулира производството на фактори на кръвосъсирването II, VII и X и увеличава риска от тромбози.

Той повишава и възпалителни маркери като C-reactive protein.

Проучването ESTHER показва, че жените на орален естроген имат 4 пъти по-висок риск от кръвни съсиреци спрямо жени без терапия.

Трансдермален естрадиол (гел, пластир, спрей)

Трансдермалният естрадиол заобикаля черния дроб и осигурява стабилни физиологични нива без стимулиране на факторите на съсирване.

Според мета-анализ от 2025 г. на 23 проучвания:

• трансдермалният естрадиол намалява систоличното налягане средно с 3.2 mmHg,
• оралните естрогени не показват последователен ефект.

Значение на прогестерона

И прогестогенният компонент има значение.

Медроксипрогестерон ацетат (MPA) – синтетичният прогестин, използван в WHI – има андрогенни и глюкокортикоидни свойства, които частично неутрализират полезните ефекти на естрогена и се свързват с по-лош липиден профил и повече възпаление.

Оралният микронизиран прогестерон (OMP) – биоидентичният „естествен“ прогестерон – няма тези свойства и изглежда е неутрален или леко полезен за сърдечно-съдовата система.

Настоящата препоръка, основана на доказателства, е ясна:

За жени със сърдечно-съдови рискови фактори най-безопасната и най-благоприятна комбинация е:

• трансдермален естрадиол
• орален микронизиран прогестерон.

Част 3: Сърдечно-съдови рискови фактори през този период

Хипертония: тихо нарастващият риск

Кръвното налягане се повишава значително по време и след менопаузалния преход.

Механизмите включват:

• загуба на вазодилататорния ефект на естрогена,
• повишена артериална ригидност,
• промени в ренин-ангиотензин-алдостероновата система,
• повишена активност на симпатиковата нервна система,
• покачване на тегло и задържане на натрий.

Хипертонията е:

• най-честият сърдечно-съдов рисков фактор при жени след менопауза,
• и най-лесно повлияващият се.

Целеви стойности

За жени в средна възраст:

• систолично налягане под 130 mmHg.

Препоръчва се домашно измерване – средно от две измервания сутрин и вечер.

Дислипидемия: променящият се липиден профил

Липопротеин(a)

Липопротеин(a) е независим рисков фактор, който често се повишава значително при менопауза, особено при генетична предразположеност.

Той не влиза в стандартния липиден панел и трябва да бъде поискан отделно.

Стойности над 50 mg/dL значително увеличават риска от атеросклероза.

Триглицериди

Триглицеридите са липидният параметър, който най-силно реагира на:

• въглехидрати,
• инсулинова резистентност.

Повишени триглицериди (>2.3 mmol/L), заедно с нисък HDL и голяма обиколка на талията, формират атерогенния липиден триаден синдром, характерен за менопаузалния метаболитен синдром.

Малки плътни LDL частици

Стандартният LDL не показва размера на LDL частиците, а именно малките и плътни LDL частици са най-силно свързани с атеросклероза.

Те могат да се оценят чрез разширени липидни изследвания като:

• ApoB,
• LDL-P,
• NMR тестове.

Субклинична атеросклероза: скритият процес

Атеросклерозата – постепенното стесняване и втвърдяване на артериите чрез образуване на плаки – при много жени започва още в перименопаузата, обикновено 10–15 години преди да даде симптоми или клинични събития.

Тя може да се установи чрез:

Каротидна интима-медия дебелина (cIMT) – ехографско измерване на дебелината на стената на сънната артерия, използвано като маркер за субклинично сърдечно-съдово заболяване.

CAC score на коронарните артерии (калциев резултат) – скенерно измерване на калциевите отлагания в коронарните артерии, което дава пряка оценка на натрупаната атеросклеротична плака.

CAC score 0 при симптоматична жена в перименопауза дава силно успокоение; прогресиращите стойности насочват колко интензивна да бъде превенцията.

Уникални сърдечно-съдови рискови фактори от репродуктивната история

Някои фактори, свързани с бременност и репродуктивна история, вече се включват в оценката на сърдечно-съдовия риск при жените.

Прееклампсия в миналото – свързана е с двукратно повишен риск от бъдещо сърдечно-съдово заболяване.

Гестационен диабет – свързан е със 7 пъти по-висок риск от последващ диабет тип 2 и значително повишен сърдечно-съдов риск.

Преждевременна менопауза преди 45 г. – свързана е с по-висок дългосрочен сърдечно-съдов риск, независимо от възрастта. Обикновено има ясна индикация за ранна хормонална терапия, освен ако няма противопоказания.

PCOS / синдром на поликистозните яйчници – свързан е с метаболитен синдром, инсулинова резистентност и повишен сърдечно-съдов риск, който продължава и след менопаузалния преход.

Част 4: Научно обоснована стратегия за превенция

1. Начин на живот: основата, която никое лекарство не може да замени

Физическа активност – най-добре доказаната сърдечно-съдова интервенция

Редовната аеробна активност намалява сърдечно-съдовата смъртност с 35%, понижава кръвното налягане, подобрява HDL, намалява възпалението, подобрява ендотелната функция и подпомага контрола на теглото.

При жени след менопауза упражненията водят до измерими подобрения в артериалната ригидност и ендотелната функция, като частично компенсират загубата на съдовата защита от естрогена.

Препоръката е:

• поне 150 минути умерена аеробна активност седмично – бързо ходене, колоездене, плуване
  или
• 75 минути интензивна активност седмично.

Силови тренировки 2–3 пъти седмично подобряват инсулиновата чувствителност, намаляват компонентите на метаболитния синдром и подпомагат здравословния телесен състав.

Мускулната сила – измерена чрез сила на захвата и сила на долните крайници – е независим предиктор за сърдечно-съдова смъртност при жени в средна възраст.

Хранителен модел

Средиземноморската диета е най-добре доказаният хранителен подход за превенция на сърдечно-съдови заболявания.

Тя включва:

• много зеленчуци
• бобови храни
• пълнозърнести храни
• зехтин
• мазна риба
• ядки
• в някои варианти – умерено количество червено вино

Този модел води до последователно намаляване на LDL, възпалението, кръвното налягане и прогресията на атеросклерозата.

Проучването PREDIMED – едно от най-големите диетични проучвания за превенция на сърдечно-съдови заболявания – показва 30% намаление на големи сърдечно-съдови събития при хора с висок риск, спазващи средиземноморска диета със зехтин или ядки, спрямо нискомазнинна контролна диета.

Спиране на тютюнопушенето

Тютюнопушенето е най-силният обратим сърдечно-съдов рисков фактор във всяка възраст.

При жени в перименопауза то:

• ускорява атеросклерозата
• повишава риска до нива, близки до тези при диабет
• ускорява настъпването на менопаузата средно с около 2 години

Спирането на тютюнопушенето във всяка възраст носи сърдечно-съдова полза, най-голяма когато се случи преди 50-годишна възраст.

Контрол на теглото

Дори умерено отслабване от 5–10% води до непропорционално големи подобрения в:

• кръвното налягане
• HDL
• триглицеридите
• инсулиновата чувствителност
• възпалителните маркери

Това са именно факторите, които се влошават по време на менопаузалния преход.

Най-добре подкрепената от доказателства комбинация за контрол на теглото в менопауза е:

• средиземноморски хранителен модел
• прогресивни силови тренировки
• ходене след хранене.

Алкохол

Умерената консумация на алкохол при жените – особено на фона на хормонални промени и повишен сърдечно-съдов риск – носи рискове, включително повишен риск от рак на гърдата и повишаване на кръвното налягане, които надвишават скромните сърдечно-съдови ползи, приписвани му исторически.

Съвременните препоръки на големите кардиологични дружества са алкохолът да се ограничи до не повече от една стандартна напитка дневно, а по-консервативни обществени препоръки посочват, че няма напълно „безопасно“ ниво.

2. Целенасочени добавки: какво подкрепят доказателствата

Омега-3 мастни киселини (EPA и DHA)

В дози 2–4 g дневно омега-3 мастните киселини:

• намаляват триглицеридите с 20–30%,
• намаляват сърдечно-съдовото възпаление,
• умерено понижават кръвното налягане.

Проучването REDUCE-IT показва 25% намаление на големите сърдечно-съдови събития при пациенти на статини с повишени триглицериди, приемащи високи дози EPA. Това е едно от най-влиятелните проучвания за хранителни добавки в кардиологията.

Магнезий

Дефицитът на магнезий – срещан при 40–60% от жените след менопауза – е независимо свързан с:

• хипертония,
• аритмии,
• повишен сърдечно-съдов риск.

Магнезиев глицинат (300–400 mg дневно):

• подобрява ендотелната функция,
• умерено понижава кръвното налягане,
• подпомага електрофизиологията на сърцето, повлияна от хормоналните промени.

Коензим Q10

Коензим Q10 е митохондриален кофактор, важен за енергийния метаболизъм на сърдечния мускул.

Добавянето му (200–400 mg дневно) се свързва с:

• умерено понижаване на кръвното налягане,
• подобрена сърдечна функция при жени с повишен сърдечно-съдов риск.

Витамин D

Дефицитът на витамин D е свързан с:

• хипертония,
• ендотелна дисфункция,
• повишена сърдечно-съдова смъртност.

Корекцията на нивата над 50 nmol/L чрез суплементация е подкрепена от доказателства като част от намаляването на сърдечно-съдовия риск при жени след менопауза.

Берберин

Берберинът показва обещаващи ефекти за:

• понижаване на LDL и триглицеридите,
• подобряване на инсулиновата чувствителност,

като по този начин влияе едновременно върху няколко сърдечно-съдови рискови фактора.

Обичайна доза: 500 mg два пъти дневно.

3. Контрол на кръвното налягане

Контролът на кръвното налягане е най-важният модифицируем сърдечно-съдов рисков фактор при жени след менопауза.

Промените в начина на живот – упражнения, средиземноморска диета, контрол на теглото, намален прием на сол и алкохол – трябва да бъдат първата стъпка и често са достатъчни при хипертония стадий 1 (130–139/80–89 mmHg).

При:

• стадий 2 хипертония (≥140/90 mmHg),
  или
• стадий 1 с други рискови фактори,

се препоръчва медикаментозно лечение заедно с промени в начина на живот.

Подходящи първа линия лекарства при жени след менопауза са:

• ACE инхибитори,
• ARB (ангиотензин-рецепторни блокери),
• калциеви антагонисти,
• ниски дози тиазидни диуретици.

Изборът трябва да се ръководи от съпътстващите заболявания:

• калциевите антагонисти са предпочитани при изолирана систолна хипертония,
• ACE/ARB – при диабет или протеинурия.

4. Контрол на липидите

Статините са най-добре доказаната медикаментозна интервенция за сърдечно-съдова профилактика.

Те намаляват големите сърдечно-съдови събития с 25–35% за всяко понижение на LDL с 1 mmol/L.

При жени с умерен или висок сърдечно-съдов риск (10-годишен риск над 7.5%) терапията със статини е клинично показана и не трябва да се избягва заради опасения от мускулни странични ефекти, които са по-редки при съвременните нискодозови режими.

Важно уточнение

Статините могат леко да влошат инсулиновата чувствителност и минимално да увеличат риска от диабет – фактор, който трябва да се има предвид при перименопаузална инсулинова резистентност.

Този риск:

• е дозозависим,
• обикновено е по-малък от сърдечно-съдовата полза,
• трябва да бъде част от индивидуалната оценка полза/риск.

PCSK9 инхибитори

PCSK9 инхибиторите (evolocumab, alirocumab):

• намаляват LDL с допълнителни 50–60%,
• са единствените налични медикаменти, които последователно намаляват липопротеин(a).

Те са показани при:

• много висок сърдечно-съдов риск,
• фамилна хиперхолестеролемия.

5. Аспирин – вече не се препоръчва рутинно

По-старите препоръки препоръчваха нискодозов аспирин (75–100 mg дневно) за първична профилактика при жени над 50 години.

Съвременните доказателства, включително обновените препоръки на USPSTF от 2022 г., вече не подкрепят рутинния прием на аспирин за първична профилактика при жени без установено сърдечно-съдово заболяване, тъй като рискът от гастроинтестинално кървене надвишава ползите.

Аспиринът остава препоръчителен за вторична профилактика – след преживяно сърдечно-съдово събитие.

6. Хормонална терапия: в „прозореца на възможността“

Данните за ХЗТ вече са достатъчно ясни, за да бъдат част от профилактичните разговори.

При подходящи жени:

• под 60 години,
• в рамките на 10 години след менопаузата,
• без установено сърдечно-съдово заболяване или висок риск от тромбоза,

Трансдермалният естрадиол + орален микронизиран прогестерон не увеличават сърдечно-съдовия риск и се свързват с:

• подобрена ендотелна функция и по-малка артериална ригидност
• по-благоприятен липиден профил
• понижено кръвно налягане при трансдермална форма
• до 60% по-малко натрупване на висцерални мазнини
• подобрена инсулинова чувствителност
• намаляване на вазомоторните симптоми, които сами по себе си са маркер за сърдечно-съдов риск.

ХЗТ не е официално одобрена специално за профилактика на сърдечно-съдови заболявания и не трябва да се започва единствено с тази цел.

Но при жени със симптоми на менопауза, които са в подходящия терапевтичен прозорец, сърдечно-съдовите ефекти са част от ползите, а не причина за тревога.

Част 5: Сърдечно-съдова оценка – вашият личен рисков профил

Всяка жена в перименопауза и ранна постменопауза трябва да има достъп до цялостна оценка на сърдечно-съдовия риск. Минимумът, основан на доказателства, включва:

Годишни измервания

• Кръвно налягане – домашно проследяване, средно от 2 измервания сутрин и вечер за 7 дни
• Обиколка на талията – цел под 80 cm
• BMI и тенденция в теглото

Поне на всеки 5 години

или по-често, ако има отклонения

• Пълен липиден профил на гладно, включително триглицериди и HDL
• Глюкоза на гладно и HbA1c
• Липопротеин(a) – веднъж, тъй като е основно генетично определен и не се променя значително с лечение

Обмислете допълнително

• Изчисляване на 10-годишен сърдечно-съдов риск
• CAC score – при граничен или междинен риск, когато резултатът би променил лечението
• Разширен липиден профил с ApoB
• High-sensitivity C-reactive protein (hsCRP) – маркер за сърдечно-съдово възпаление

Заключение

Сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за смърт при жените – а менопаузалният преход е моментът, в който траекторията на риска се променя.

Загубата на вазодилататорните, липидомодифициращите, противовъзпалителните и ендотел-защитните ефекти на естрогена не просто ускорява естественото стареене. Тя води до бързо и измеримо влошаване на няколко сърдечно-съдови рискови параметъра едновременно – започвайки още в перименопаузата и ускорявайки се през първото десетилетие след менопаузата.

Научно обоснованият отговор е цялостен и вече добре установен:

Първо – начин на живот: движение, средиземноморска диета, спиране на тютюнопушенето, контрол на теглото – интервенции, които никое лекарство не може да замени.

След това – оценка на риска с подходящи биомаркери: липиден профил, кръвно налягане, глюкоза и при нужда липопротеин(a) и CAC score.

Следва – целенасочено лечение на високо кръвно налягане и дислипидемия.

И при подходящи жени – под 60 години и в терапевтичния прозорец – трансдермален естрадиол с орален микронизиран прогестерон, който не вреди на сърцето в тази група и може значимо да го защити.

Най-вредното наследство от погрешното тълкуване на WHI не е прекратяването на хормоналните проучвания. То е двете десетилетия, през които жени в прозореца на най-голяма възможна сърдечно-съдова полза са били лишени от лечение – и сърдечно-съдовите събития, които са последвали.

Съвременната медицина вече коригира този разказ. Жените и техните лекари трябва да го знаят.

За още полезни статии и експертни насоки, разгледайте Womeno APP – вашият личен дигитален помощник в пътя през хормоналния преход. Изтеглете приложението от ТУК.

Научни Източници

1. Uddenberg ER et al. Menopause transition and cardiovascular disease risk. Maturitas. 2024;185:107974. PMC. doi:10.1016/j.maturitas.2024.107974
2. PMC12352403. Cardiovascular Health During Menopause Transition: The Role of Traditional and Nontraditional Risk Factors. Methodist DeBakey Cardiovascular Journal. 2025. doi:10.14797/mdcvj.1619
3. MDPI Journal of Clinical Medicine. Cardiovascular Disease Risk in Women with Menopause.2025;14(11):3663. doi:10.3390/jcm14113663
4. Santoro N et al. Menopause and Cardiovascular Disease, Health Risks. The Cardiology Advisor / ENDO 2025 plenary coverage. thecardiologyadvisor.com. November 2025.
5. PMC8260319. Protective Effects of Estrogen on Cardiovascular Disease Mediated by Oxidative Stress.Oxidative Medicine and Cellular Longevity. 2021. doi:10.1155/2021/5523516
6. Manson JE et al. Menopause Transition and Cardiovascular Disease Risk: Implications for Timing of Early Prevention: A Scientific Statement From the American Heart Association. Circulation. 2020;142(25):e506–e532. doi:10.1161/CIR.0000000000000912
7. PMC12872825. The impact of hormone replacement therapy on cardiovascular health in postmenopausal women: a narrative review. 2025.
8. Formblends. HRT and Heart Health: Cardiovascular Benefits and Risks in 2026. formblends.com. April 2026. (Citing: ESTHER study; 2025 meta-analysis 23 studies transdermal BP)
9. MyAlloy / Alloy Women’s Health. Is HRT Safe for the Heart? 2026 Safety & Risks Guide. myalloy.com. January 2026. (Citing: ELITE Trial; KEEPS Trial; TMS 2022 position statement)
10. Patient Care Online / Boivin J MD. Hormone Replacement Therapy After the WHI: Clinician’s Evidence Timeline (2002–2025). patientcareonline.com. 2025.
11. Cleveland Clinic / Boushra M MD. Menopausal Hormone Therapy and Heart Risk: Updated Guidance Is at Hand. consultqd.clevelandclinic.org. March 2026. (Citing: WHI 13-year age-stratified follow-up; JAMA Internal Medicine 2025)
12. Manson JE, Crandall CJ, Rossouw JE et al. The Women’s Health Initiative Randomized Trials and Clinical Practice: A Review. JAMA. 2024;331(20):1748–1760. doi:10.1001/jama.2024.6542
13. Minneapolis Heart Institute Foundation / MHIF Panel 2025. How does menopausal hormone therapy affect heart health? mplsheart.org. September 2025.
14. Baber RJ, Panay N, Fenton A; IMS Writing Group. 2016 IMS Recommendations on women’s midlife health and menopause hormone therapy. Climacteric. 2016;19(2):109–150. doi:10.3109/13697137.2015.1129166
15. Menopause Society (NAMS). The 2022 Hormone Therapy Position Statement of The Menopause Society. Menopause. 2022;29(7):767–794. doi:10.1097/GME.0000000000002028
16. Bhatt DL et al. Cardiovascular Risk Reduction with Icosapentaenoic Acid for Hypertriglyceridemia (REDUCE-IT). New England Journal of Medicine. 2019;380(1):11–22. doi:10.1056/NEJMoa1812792
17. Estruch R et al. Primary prevention of cardiovascular disease with a Mediterranean Diet (PREDIMED). New England Journal of Medicine. 2013;368(14):1279–1290. doi:10.1056/NEJMoa1200303 (Updated analysis 2018)
18. Harman SM et al. Arterial imaging outcomes and cardiovascular risk factors in recently menopausal women: a randomized trial (ELITE Study). Annals of Internal Medicine. 2014;161(4):249–260. doi:10.7326/M14-0353
19. British Menopause Society. BMS consensus statement: HRT and cardiovascular disease. thebms.org.uk. Updated 2024.
20. USPSTF. Hormone Therapy for the Primary Prevention of Chronic Conditions in Postmenopausal Persons. JAMA. 2022;328(17):1740–1746. doi:10.1001/jama.2022.18583