Размисли за перименопаузата: Пътуване с тихи борби и жизненоважни уроци
Навлизането в перименопаузата в средата на четиридесетте ми години беше предизвикателно и изолиращо преживяване, въпреки че тогава терминът „перименопауза“ рядко се изричаше. Симптомите бяха интензивни и неумолими; страдах от тежки мигрени, които повлияха на кариерата ми като професор. Често можех да изнасям лекциите си само след прием на силно действащо хапче по лекарско предписание, което невинаги беше достъпно. Още по-трудни бяха тежките, непредсказуеми епизоди на кървене, които ме поставяха в трудни ситуации на работното място. Но освен физическите симптоми, най-силно ме поразиха пораженията върху психическото ми здраве. Често се оказвах в разгорещени спорове със съпруга и децата си, чувствах се така, сякаш животът ми се е превърнал в безкрайна борба.
Животът в Източна Европа през 90-те години на миналия век добави още едно уникално ниво на трудност. Фокусът беше върху оцеляването; всякаква представа за грижа за себе си или за лично благополучие беше лукс, който не можехме да си позволим. За рутинни здравни прегледи почти не се говореше поради липса на финансиране и произтичащата от това липса на превантивни грижи се отрази върху мен години по-късно. На 63 години претърпях дисекация на аортата – животозастрашаващо състояние, което можеше да бъде избегнато, ако рутинните грижи и прегледи бяха достъпни по-рано. Като здрава, активна жена, непушачка, без наднормено тегло, смятам, че загубата на естроген може да е отслабила сърцето ми и да е допринесла за състоянието.
Един урок, който си взех от това пътуване, е от съществено значение: Не пренебрегвайте здравето на сърцето си. Влиянието на хормоналния дисбаланс през този период може да обхване и сърдечносъдовото здраве, често тихомълком, но с последици, които променят живота.
Много жени от моето поколение понасяха тези трудности тихо. В онези времена дори диагноза като рак на гърдата беше забулена в срам, а откритото обсъждане на менопаузата беше немислимо. Благодарна съм обаче, че виждам ново поколение жени, които говорят свободно, проучват възможностите и предизвикват обществените възгледи за женствеността и остаряването. Тяхната смелост променя възгледите и ме успокоява, че бъдещите поколения ще посрещнат тези промени с повече подкрепа и разбиране.