Загубата на либидо или намаленото сексуално желание е често срещан симптом в преходните години на перименопаузата и след това. При жените преминащи през перименопаузата или намиращи се в менопауза, хормоналните промени – особено намаляването на естрогена и тестостерона – могат значително да повлияят на сексуалния апетит и възможността за възбудата. Естрогенът помага за поддържане на здравето на вагиналните тъкани и ги поддържа овлажнени, което допринася за сексуалния комфорт. Тестостеронът, въпреки че присъства в по-малки количества при жените, играе роля в сексуалното желание. Спадът на тези хормони може да доведе до намален интерес към секса, намалена възбуда и понякога затруднено постигане на оргазъм.
Освен хормоналните промени, физическите симптоми като вагинална сухота, дискомфорт по време на полов акт и нарушения на съня поради нощно изпотяване могат допълнително да намалят сексуалното желание. Емоционалните фактори, включително промени в настроението, тревожност и намалено самочувствие, свързани с промените на тялото на жената, също могат да допринесат за намаленото й либидо. Освен това, умората, която често съпътства перименопаузата, може да направи идеята за секс по-малко привлекателна.
Загубата на либидо по време на менопаузата може да повлияе на взаимоотношенията, причинявайки разочарования и недоразумения между партньорите. Важно е жените да общуват открито с партньорите сиза това, което преживяват. Разбирането и търпението от страна на партньора могат да помогнат за облекчаване на част от емоционалния стрес, свързан с тези промени.
Има различни начини за справяне с този симптом и подобряване на либидото по време на менопаузата. Промените в начина на живот като редовни физически упражнения, техники за намаляване на стреса и достатъчно сън могат да помогнат за подобряване на общите нива на енергия и настроение, което да повлие положително на сексуалното желание. Откритата комуникация с партньора за изпитваните неудобства може да засили чувството на приемане и интимността и цялостното сексуално удовлетворение.
За някои жени хормоналната терапия, включително естрогенна или тестостеронова терапия, може да бъде опция за възстановяване на сексуалното желание. Тези лечения обаче трябва да бъдат обсъдени с внимателно с Вашия лекар, за да се преценят ползите спрямо потенциалните рискове. Нехормоналните опции, като използването на вагинални лубриканти и овлажнители за облекчаване на сухотата и дискомфорта, могат да направят сексуалната активност по-удобна и приятна.
Когнитивно-поведенческата терапия и секс терапията също могат да бъдат полезни, особено ако емоционалните или психологическите фактори силно допринасят за загубата на либидо. Тези терапии могат да помогнат за справяне с негативните мисли за секса, да подобрят комуникацията между партньорите и да проучат нови начини за повишаване на сексуалното удовлетворение.
В крайна сметка е важно жените да разберат, че промените в либидото са нормална част от прехода към менопауза и че има множество начини за справяне с тези промени. Потърсете мнението на Вашия лекар, проучете различните продукти на пазара и най-вече говорете открито с партньора си, за да преминете през този етап от живота с по-голяма увереност и удовлетворение.